За книгата: година / Маша Левина-Паркър анализира прозаичните текстове на Андрей Бели като поредица от самоописания. Това е авторовото преосмисляне на своето Аз, обновявано отново и отново във вариации – в отношенията с родители, идеи, обекти на желание, колеги, приятели. Изследват се механизмите на литературно усвояване на психологическата травма на автора, връзката на автобиографичното със сюжети и мотиви, с повествователни техники и стил. Материалът се разглежда в контекста на теориите за трансформистичното автобиографично писане. Комбинацията от теорията на серийната автобиография с теорията на автофикцията (самосъстав) в хибридната теория на серийната самокомпозиция, предложена от автора, ни позволява да разберем много от мистериозните характеристики на творчеството на Бели.